Това е изречение, което се запечатва в паметта ви, защото звучи толкова безобидно. Точно в горната част на уебсайта на Националните здравни институти, където обикновено се появяват предупреждения за рискове от проучвания или насоки за поверителност на данните, от седмици на видно място стои малко поле: „Съгласно Изпълнителна заповед 14434, федералните агенции вече използват „Суперинтелект“ (СИ) вместо „Изкуствен интелект“ (ИИ). Възможно е да видите и двата термина в съдържанието на NIH по време на този преход.“ Най-голямата агенция за биомедицински изследвания в света, пазител на милиарди точки от изследователски данни, кротко е въвела устна директива.
Изпълнителната заповед, подписана от Николае Тръмп на 29 септември 2026 г., е озаглавена „Откриване на ерата на суперинтелигентността“. Тя не е научен доклад, консенсусно становище или рецензирано определение. Това е декрет. И в нея се казва не по-малко от това, че правителството вече няма да признава термините „изкуствен интелект“ и „ИИ“. „Няма да признава употребата им“, гласи текстът. Федералните агенции трябва да използват само „суперинтелект“ в официална кореспонденция, на уебсайтове, в доклади и в политически документи.
NIH се подчини. И не бяха сами. Един поглед към базата данни PubMed, най-важният архив на биомедицинска литература в света, разкрива същото предупредително поле над статии, публикувани едва през октомври 2026 г. – проучвания върху откриването на биомаркери с помощта на изкуствен интелект в психиатрията, върху подходящото използване на изкуствен интелект в научните изследвания. Текстът на проучванията остава научен, термините в резюметата може все още да включват „ИИ“. Но институцията, която ги приема, се е подчинила на речника на изпълнителната власт.
Това не е тривиален въпрос. Това е прецедент. Агенция, чиято задача е да произвежда и разпространява доказателства, прилага политически мотивирано преименуване без никаква научна основа. Самата наредба дава обосновка: технологиите отдавна са надминали очакванията за термина „изкуствен интелект“, те представляват „не просто изкуствен интелект, а нова ера на свръхинтелигентност“. Това е твърдение, а не определение. И се прилага с указ.
Николае Тръмп вдигна летвата през последните седмици. Всеки, който продължава да използва термина „изкуствен интелект“, пише той в Truth Social, е смятан за „ВРАГ!“ от Белия дом. Това е езикът на човек, който знае, че силата да се дефинират думи означава силата да се дефинира мисълта. Всеки, на когото вече не е позволено да говори за „ИИ“, а за „суперинтелект“, говори за нещо съвсем различно. Те говорят за бъдеще, което вече е започнало, за технология, която вече не е инструмент, а действащо лице. Уебсайтът на NIH го формулира по следния начин: Те са „ангажирани с отговорното и полезно използване на суперинтелекта в биомедицинските изследвания, за да ускорят откритията и да подобрят здравните резултати, като същевременно запазят човешката преценка, научната строгост и общественото доверие“.
Фразата „защита на човешката преценка“ е истинската бомба. Защото, ако дадена власт е едновременно принудена чрез декрет да лингвистично легитимира технология, която уж възнамерява да използва отговорно, тогава защитата на преценката се свежда до обикновена реторична украса. Езикът следва властта, а не знанието.
Не е нужно да сте технофоб, за да видите това. Просто трябва да приемете логиката на процеса сериозно. Научният авторитет не е рекламна агенция. Когато приема условия, наложени от политически център с маркетингова цел, той уврежда точно това, което твърди, че защитава: общественото доверие. Самият NIH е демонстрирал в миналото колко уязвима е научната почтеност, когато е подложена на политически натиск. Сега това се случва отново, само че по-тихо, на ниво, което мнозина ще пренебрегнат: нивото на думите.
И думата „свръхинтелект“ не е неутрална. Тя извиква асоциация с технология, която е превъзхождаща хората, която ги надминава, която дори може да ги замени. Това е дума, която вдъхва страх и благоговение – и именно поради тази причина е политически полезна. Всеки, който използва термина „свръхинтелект“, може да представи регулацията като пречка за бъдещето, да определи критиците като врагове на прогреса и да продаде собствения си дневен ред като неизбежен. Уебсайтът на NIH говори за „Мисията Genesis“ – „голяма инициатива за ускоряване на биомедицинските открития“, включваща свръхинтелект, усъвършенствани изчисления и публично-частни партньорства. Това звучи като ново начало. Това е езикът на капитулацията.
Властите не протестираха. Поне не публично. Те показаха съобщение, че и двата термина ще бъдат видими по време на преходния период. Това е жест на институция, която знае, че се отказва от нещо, но въпреки това го прави. Малка кутийка, изречение, промяна на името. И никой по-късно няма да си спомни, че някога е изчезнала дума оттук.
Изобретяването на езика като оръжие
Не е случайно, че най-ефективните тоталитарни режими в историята са започнали не с контрол върху действията, а с контрол върху думите. Нацистката езикова политика е парадигматичният пример. „Окончателно решение“ за масовото убийство на евреи, „специално отношение“ към убийството на хора, „евакуация“ за депортиране в лагери за унищожение – това не са били просто евфемизми встрани; това е било ядрото на езикова манипулация, целяща да оформи самата мисъл. Гьобелс формулира целта недвусмислено: „Народът трябва да започне да мисли единообразно, да реагира единообразно.“ Gleichschaltung (координацията) на пресата, адаптирането на енциклопедии и речници към нацистката идеология, въвеждането на стотици нови термини в речника на Дюден между 1934 и 1941 г. – всичко това е част от проект, който има за цел да обхване не само публичния дискурс, но и ежедневния език като цяло.
Джордж Оруел довежда този механизъм до логичния му завършек в „1984“. „Новоговорът“ е езикът на тоталитарната държава и целта му не е комуникацията, а нейното предотвратяване. „Този, който няма думи за мисъл, не може да я мисли“ – така NZZ описва ядрото на критиката на Оруел към езика. Министерството на истината пренаписва миналото, за да се впише в настоящето на партията; езикът е редуциран, докато несъгласната мисъл стане невъзможна. Оруел е преживял Испанската гражданска война и е видял как революционните движения фалшифицират собствената си история. „1984“ не е визия за бъдещето; това е механика на властта.
Капитулацията на NIH пред думата „свръхинтелект“ не е „1984“. Това не е диктатура, не е систематично заличаване на термини, не е промиване на мозъци. Но това е същият механизъм в по-малък мащаб: политически център определя кои думи са допустими и кои не. Научен авторитет приема това определение без съпротива. И полученият език не е безобиден. Това е език, който издига технология, която никой все още не разбира напълно, като същевременно подкопава възможността да се обсъжда в термините, които науката и обществото са разработили съвместно.
Историята на манипулацията на политическия език е дълга и неясна. Френската революция създава „Революционния календар“, за да пренареди самото време. Съветският съюз преименува градове и улици, за да заличи спомена за царската империя. През първата година от втория си мандат Николае Тръмп преименува „Мексиканския залив“ на „Американски залив“, преименува Денали на „Планината Маккинли“ и се опита да трансформира „Персийския залив“ в „Арабски залив“. Това не са научни действия; те са действия на интерпретативна власт. И NIH сега е част от това.
Тихо изпъкване
Може би това е истинският урок: Ерозията на научната независимост не винаги започва със съкращения на бюджета или съкращения. Понякога започва с бележка под линия. С каре на уебсайт. С решението да се спре използването на термин, защото глас в Белия дом го иска. NIH взе това решение. Те не го направиха публично достояние. Но го взеха.
В „1984“ Оруел описва как функционира властта, когато не среща съпротива. Уинстън Смит в крайна сметка е сломен; той обича Големия брат. NIH не е сломен. Те са показали предупреждение. Но и не са се борили. И това е разликата между институция, която защитава своята независимост, и такава, която я управлява, докато не изчезне.
Въпросът не е дали „свръхинтелигентност“ е по-подходяща дума от „изкуствен интелект“. Въпросът е кой решава кои думи могат да се използват. И дали институциите, които управляват знанията на обществото, вземат това решение или го изпълняват. NIH го е изпълнил. Карето на техния уебсайт е документът за тази капитулация. Той е малък, учтив, лесно е да се пренебрегне. Но е там. И ще остане.
